Какво е приемане? Как да разбирам приемането?

Коучинг въпроси, които да си задам, за да започна да обследвам приемането за себе си.

Във времето, в което всеки иска да каже нещо, да се покаже и докаже, да опровергае, приемането на другата гледна точка, на това, което се случва и на другото действие, сякаш остава в страни. В ежедневните ни взаимоотношения с хората и най-вече с децата винаги се намира за нещо да се захванем, да осъдим, да изкритикуваме, да поправим и пр. Забързани, “отдадени” на модела, който несъзнателно ползваме, свикнали как трябва да бъдат нещата и как е правилно, излизаме от потока. Спираме да виждаме знаците, да усещаме, да се забавляваме. Дори понякога се усмихваме насила.

Какво е обаче да приемаш?

Да прозреш казаното/направенот от другия без да се закачиш за него. Да отчетеш реалното действие без да го класифицираш. Да се издигнеш над дуалността и определенията, да се отвориш с толерантност и съчувствие и така да отговориш и предприемеш действие. Да избягаш от реактивността.

Какво точно означава думата “приемам”?

приемаш, несв. и приема, св.

Какво. Вземам, получавам нещо, което ми се дава. Приемам подарък. Приемам телеграма.

Кого. Пускам при себе си някого, за да го изслушам, прегледам.

Какво. Приемам предложението.

Приемам също така означава:

• Да понеса, отстъпя;;

• Да поема отговорност;

• Да се включа в, да се ангажирам с;

• Да се посветя на;

• Да действам в съзвучие с;

• Да имам доверие в;

• Да се съглася с.

С какво точно се свързва Приемането? - първо със знание какво точно съм и след това, как със съзнателно намерение да, отговоря:

• Знание, че това как ще реагирам зависи от моето его, вътрешно дете, болково тяло, вярвания, ценности и най-вече връзката ми с изконното Аз - душата;

• Знание, че във всеки момент, аз правя избор и от това зависи накъде поемам;

• Знание, че посявам желание и намерение и че настоящето е моя избор отпреди;

• Знание, че аз съм част от случващото се и че с енергията си допринасям за цялото;

• Знание, че щом в мен се надигат неприятни за мен усещания, имам върху какво да работя;

Да изградя и задържам способността си да оглеждам ситуацията от всички страни;

• Да спра да се идентифицирам с вътрешния си глас, пробуждащите се картини и надигащите се чувства;

• Да съм наясно, че другият (също като мен) действа от его, болково тяло, вътрешно дете, ценности, вярвания, модели;

• Да отворя пътя към пространството - истинското ми аз, което просто наблюдава с чисто съзнание и толерантност;

• Да призная случващото се без съпротива, т.е. да му дам пространство да се разгърне, за да го видя, чуя, усетя;

• Да изградя способност да отразявам другия със съзнателно слушане;

• Да премина от логика и ум към собствената си интуиция;

• Да говоря и действам без осъждане, мнение, съпротива, защита, тревога, страх, гняв, отмъщение, идентификация, несправедливост, емоционална привързаност, минало или бъдеще, правота, контрол;

• Да имам едно на ум, че може да има нещо, което не успява да стигне до мен ако съм в съпротива и искам нещата да са различни;

• Да дам възможност да опозная, изследвам и срещна, разпозная;

• В тишината да видя потенциала, възможностите. Да видя слоевете.

Приемането е свързано с душата, пространството, креативния потенциал, толератността, любопитството, неутралността, наблюдението. Приемането е вътрешният мир - освобождаване на другите да ни приемат, валидират, оценят.

Коучинг въпроси, които да си задам, за да започна да обследвам причините поради, които ми е трудно да приемам:

Обследване на самата ситуация:

1. С кое точно ме провокира ситуацията?

2. Какво става в ситуацията - действие, изказ?

3. На къде мога да погледна, за да видя повече?

4. За какво мога да се ослушвам, за да чуя повече?

5. Какво усещам?

6. Какво е различното в ситуацията?

7. Какво се повтаря в ситуацията?

8. Какви са личните ми очаквания спрямо ситуацията?

9. Каква е причината според мен другият да прави това, което прави или казва това, което казва?

10. Какво правя/казвам аз?

11. Какво целя с това?

12. Като го постигна, какво ще ми донесе?

13. Когато не го постигна, това, какво ще ми донесе?

14. Какво може да ми попречи да постигна това, което искам?

15. Колко е нормално другият да прави това, което прави и казва, това, което казва?

16. Колко е нормално аз да правя това, което правя и казвам, това, което казвам?

17. Какво не е наред?

18. Какво е нужно да е наред?

19. Колко важно е това да е “наред”?

Обследване на сензорните модалности:

1. Какво се надига в мен?

2. Какви усещания и чувства разпознавам?

3. Какво чувам?

4. Какви картини виждам/си представям?

5. Как всичко това е свързано?

6. Колко силно е това?

7. Къде е усещането в тялото ми?

8. С коя емоция го свързвам?

9. Какво иска да ми каже?

10. Какво чувам да ми казва?

11. Колко малка/малък ме кара да се чувствам това чувство?

12. Колко силен е емоционалният ми заряд?

Обследване на моята реакция

1. На какво точно реагирам?

2. Как точно реагирам?

3. Какво правя, казвам?

4. Какво считам, че ще постигна?

5. Какво искам да постигна?

6. Какво всъщност постигам?

7. Какво правя за другия с действието си и изказването си?

8. Какво провокира реакцията ми?

9. От къде идва това?

10. Колко силно е?

11. Кога друг път съм реагирал подобно?

12. От къде знам, че е нужно така да се реагира?