Как да подкрепям детето си, когато изпитва силни емоции?

Практическо ръководство за родители

Силните емоции са естествена част от детското развитие. Те са начинът, по който децата изразяват своите чувства, нужди и преживявания, докато все още се учат да ги разбират и управляват. Като родители често се чувстваме безпомощни или объркани, когато детето ни преминава през интензивни емоционални моменти - било то гняв, страх, тъга или дори прекомерна възбуда.

Това ръководство предлага практически стъпки и техники, които ще ви помогнат да:

• Разберете по-добре емоционалните преживявания на вашето дете

• Създадете безопасна среда за изразяване на емоции

• Научите детето си на здравословни начини за справяне с емоциите

• Изградите по-силна връзка с детето си в тези предизвикателни моменти

Помнете, че целта не е да потиснем или прекратим емоциите на детето, а да го подкрепим да ги преживее по здравословен начин, като същевременно развива умения за емоционална регулация.

Емоционални изблици при децата

Незабавни действия при силни емоции

1. Остави детето да преживее емоцията. 

2. Спри да приемаш преживяването на детето лично. Това са негови чувства и емоции, продиктувани от негово лично преживяване и възприятие. Ако ти се обидиш, почувстваш се виновен, то ти си този, който е нужно да работи с емоциите си.

3. Не говори нищо, докато е в емоцията. Детето няма да чуе нищо. Важно е да знае, че има начин да се регулира, а това става, когато ти самият като родител знаеш как да се регулираш, а именно: 

   1. Обърни се към тялото си

   2. Усети тялото си - Какво усещаш? Къде емоцията е жива? Какво става в тялото? 

   3. Как усещаш ситуацията? Как я възприемаш?

   4. Изрази усещането и чувството в рисунка

   5. Какво вярване е активно в теб? Какво си мислиш/вярваш за теб? ; какво мислиш/вярваш за другия? Какво очакваш да стане?

   6. Какво е първоначалното чувство? Къде се намира в тялото?

   7. Дишай 

   8. Връзката с тялото отработва емоцията и вече не се включва режима “замръзни, бий се, бягай, угоди”

4. Осигури защитена и сигурна среда, което означава детето да остане с усещането: това, което изпитвам е нормално, всичко е наред, това преминава. 

5. Когато е спокойно му обясни какво всъщност преживява и каква е целта:

   1. Емоцията не си ти - тя е отговор на мислите в ума ти. Направи списък на мислите в ума си.

   2. Емоцията е обвързана с погрешно възприятие, вярване и незадоволена нужда. Когато ги разбереш, преживееш и отработиш, започваш да виждаш реалността по друг начин без да се закачаш на стимулите.

   3. Няма неприлични, неподходящи и неправилни емоции. Има само емоции, продиктувани от погрешна интерпретация на ставащото. Нашата действителност се формира от нашите представи за действителността, но тя не е това, което ние си мислим. 

   4. Когато не мога и не зная как да изразя това, което остава в мен, аз го изразявам чрез емоция - затова е нужно да се обръщам към тялото си и да възстановя връзка с него и интуицията си.

   5. Емоцията ми показва върху какво е нужно да работя, за да постигна търсените спокойствие, баланс, мир и др. 

Дългосрочна стратегия за емоционална регулация  

Обърни внимание на регулирането на хормоните като адреналин, кортизол, допамин и серотонин.

Увеличаване на допамина:

• Занимания с приятни дейности по лични интереси

• Игра на интересни игри - отново лично избрани 

• Фокус върху това, което харесвате и обичате в детето

• Влагане на повече хумор в ежедневието

• Планиране на семейни събития, почивки - отново съвместно съгласувани

• Средата на детето и дейностите, с които се занимава - как му се отразяват? Нужна ли е промяна, адаптация?

• Усвояване на ново умение

• Предизвикателство сами да разрешат проблем или да помогнат

• Включване на повтарящи се физически упражнения 

Увеличаване на серотонина:

• Описателно хвалене на детето за всяка една мини дейност, която е успяло да направи колкото и незначителна да е тя 

• Проява на нежност. По-чести прегръдки.

• Адаптиране на хранителния режим - без изкуствени подсладители, джънк. Повече протеини. 

• Осигуряване на достатъчно сън

• Включване на всякакви физически движения

• Даване на възможност да личен избор

• Дни без програма - всеки да прави нещата, които иска със своето темпо

• Намаляване на темпото и бързането

Намаляване на адреналина:

• Информираност относно планирани дейности и организационни въпроси

• Намаляване на споровете 

• Семейни ритуали (съгласувани и обсъдени)

• Свободно време

• Време за себе си 

Намаляване на кортизола: 

• Говорете по-малко, слушайте повече.

• Дайте време детето да осмисли какво сте му казали 

• Спокойно говорене

• Слушане на музика 

• Пийте повече вода

• Осигуряване на достатъчно сън 

• Намаляване на захарта 

• Накараме децата да се чувстват в безопасност от присмех, подигравки, унижения