Как и с какво речта влияе на нас самите и взаимоотношенията ни с хората?
Няма как да не започна статията с прочутия откъс:
“В будистката психология се казва, че основният източник на загубата на енергия е речта.
Християнството казва, че не е важно какво влиза в устата на човека, а какво излиза.
Много светци и аскети се изолирали от хората, за да не участват в празни разговори.
Във ведите празните разговори се наричат "праджалпа" и те са едно от главните препятствия на пътя да духовния и материалния прогрес.
Речта определя човека.”
Искрено вярвам в горния цитат и съм убедена, че когато обръщаме внимание на това как и какво казваме, то бихме постигнали ефективно разбирателство.
Факт е и че, когато говорим с внимание, отсрещната страна отново може да се засегне и да открие нещо обидно за себе си. Да, това е така, защото тя има в себе си провокатори, на които реагира, свързани с небработени, несъзнателни и тлеещи и чувства и емоции. Но за това друг път. :)
Нека сега се фокусираме върху това как и с какво можем да подобрим слушането и говоренето си, така че да постигнем желаното разбиране.
1. Как говоря?
Когато започвам да разказвам история или да предавам дадена информация е добре да преценя няколко неща:
Какви са обстановката, моментът или кога точно започвам да говоря? Това оказва влияние върху вниманието, което бихме привлекли. Дали това е вкъщи и има включен телевизор, телефон в ръка? Или пък сте на разходка в парка или се приготвяте да излизате навън? Събеседникът - в какво състояние е? Добре е да преценим дали той е тук и сега, дали в момента не го вълнува някаква лична история, изморен ли е и пр.? Къде се намираме? Какви са обстоятелствата около нас? Има ли възможност да ни прекъсват, мога ли спокойно да се изкажа? Ако, например, наоколо са децата, то не очаквайте те веднага да започнат да спазват правила - нужно е да отделите внимание и да им обясните какво искате от тях.
Как започвам разказа? Много по-лесно биха ни разбрали ако започнем с нещо като въведение, т.е. да дадем предисторията (“заглавието”) и след това преминем към конкретиката: кой/кои още са участници, кой какво точно е направил като действие и/или изказ. Предисторията е важна, за да бъде правилно разбран контекста на разказа от събеседника. Иначе той би чул само личната интерпретация на събитието или сам би си направил изводи спрямо собствения светоглед.
По време на разговора да поискам обратна връзка за това какво е стигнало до другия от нещата, които съм искал да кажа.
И тук ще вмъкна: “Ние носим отговорността да бъдем чути и разбрани така както искаме!”
2. Как чувам-слушам думите/изреченията, които ми споделят? И понеже комуникацията е двупосочен процес, от голямо значение е как слушаме, докато другият говори. Отново е важно да отчетем факти като:
Време и място. Мога ли да съм тук и сега и да слушам? Или само отразявам, че другият си отваря устата?
Как точно “слушам”? “Слушам”, докато се подготвям да отговоря? “Слушам” и търся моето в историята? Или слушам за другия и се опитвам да го разбера. Слушам с интуиция и сърце? Има и още нещо - мога да “слушам” и да реагирам на моите проекции в казаното от другия.
Докато слушам, мога да поискам обратна връзка ако не разбирам или съм объркан. Да попитам каква е целта на разказа, какво искат точно да ми предадат-кажат с него.
Ако наистина искам да покажа на другия, че го слушам, то докато го правя, е нужно да показвам уважение, интерес, съпреживяване. Едно кратко обобщение на чутото би дало обратна връзка на другия и яснота дали сме на една страница.
3. От вътре-навън или до колко съм в синхрон, когато говоря?
Поради една или друга причина се случва, когато говорим, в нас самите да изпитваме едно, а да говорим друго. Понякога това става неусетно или по навик (несъзнателно), например, защото не обичаме конфликти и/или сме човек, който угажда. Когато има отпор от другата страна или се чувстваме притиснати, е добре да проверим какво точно става в нас самите.
4. Личен език.
Когато говоря съзнавам ли дали това са моите лични думи, конструкции, изводи и мнения? Дали това, което казвам наистина е моето - идващо от моя личен опит, знания, ценности?
5. Колко често използвам 12те препятствия пред общуването? - най-вече, когато някой има проблем и аз се опитвам да му помогна.
12те препятствия са много добре описани в книгата на д-р Т. Гордън, но нека изброя някои и тук. Когато някой има проблем, най-ефективният начин да му помогнем е да го слушаме за него и да казваме обобщено това, което сме чули. Това му дава ценна обратна връзка и чувайки за себе си, той сам стига до нови лични прозрения, които са много по-ценни от стандартните отговори като: съветване, разпитване, тълкуване, поучаване, подсказване и пр.
6. Бихме срещнали по-малко конфронтация, когато говорим винаги от АЗ лице, т.е. да казваме как ние (АЗ) се чувствам, какво поведение-действие виждам или чувам, какъв е ефектът от него върху мен лично. Ако използваме ТИ език, другият директно издига стена и започва да се защитава или напада.
7. Когато говоря (най-вече) с деца, е добре да говоря за конкретни действия. Децата не разбират от логика - поне докато са малки. Рядкост са и хората, които биха разбрали личната ви логика, ако не я обясните, така че да бъде разбрана. Но и не напирайте да бъдете разбрани. Няма смисъл и да се ядосвате, че не сте разбрани. Понякога логичното за едни е нелогично за други.
Ако искам нещо от детето е нужно да го кажа с две-три думи. Може би да повторя. И ако не бъда чут, да проверя на какво се дължи? Може би сега другият не може да го направи или не иска. Постойте заедно с чувствата - колкото и да ви е трудно. А дали мога да се разбера с детето кога задачата/действието може да се направи? Ако е нужно да се направи наистина сега - мога ли да помогна, с какво и колко помощ е нужна? Когато искам нещо да се направи има ли синхронност в това, което казвам и моята убеденост? Лесно ли се огъвам? Направете дейността забавна. Или ако просто не можете и искате да научите детето, че има и неща, които се правят и са досадни, то бъдете искрени, бъдете човек - споделете личен опит, споделете разбиране и приемане, помогнете.
8. Когато говорите, искате, пожелавате си нещо, говорете с положителни думи. Вселената не чува “НЕ”. Намерете положителният изказ на отрицанията си. Работи повече.
Дори и когато питате: “Няма ли да? .., Не е ли да? .., Не мислиш ли?”, помъчете се да измислите положителните въпроси. Подготовката и съзнателността ще ви се отплатят.
9. Докато слушате не се опитвайте да четете мислите на другия, да познавате какво иска да каже или да довършвате изреченията му - това не ви прави по-умен :) Използвайте енергията да сте с човека, докато говори.
10. Вместо думи като страхотен, страшен, ужасно, можете да използвате думи като прекрасен, чудесен, превъзходен.
11. Вместо трябва, използвайте “Искаш/м ли”?
12. Когато питате някого “Съгласен ли си .. ?“; "Не си ли съгласен..?", това буквално стои/звучи за другия като принуждаване да се съгласи с вашето изказване. Превърнете изречението в: “Какво би казал за …; Какво ти е мнението за…; Моето менение е…, а какво мислиш ти…?” Особенно за деца, това стимулира творчеството и мисленето им.
13. Когато питате някого и започвате изречението със “Защо?”, това затваря другата страна и тя започва да търси оправдания. Опитайте с: ”Какво е причината да ..?”
14. Когато говорите, обръщайте внимание на тона, с който говорите. Събеседникът ви може да го усети като враждебен, настойчив, притискащ и в резултат да се затвори или да не ви съдейства.
15. Когато казвате на някого, че се притеснявате, това не дава почти никаква конкретика. Думата-"чувство" “Притеснявам се ..” е много обща. Потърсете първоначалното чувство и споделете него.
16. Когато казваме “Ядосан съм … ; Разочарован съм; Обиден съм …” , това звучи като … “Ядосан съм на ТЕБ”. Отново, потърсете първоначалното чувство. А когато говорим за чувства, по-добре ползвайте фразата: “В момента усещам раздразнение в себе си.” Опитвайте се да разделяте чувствата от вас самите, защото те са нещо отделно от вас. Вие не сте тях.
17. Когато искам да кажа колко често някой, нещо прави или става може да използваме точни данни като брой дни, например, а не думи като: “винаги, понякога, никога… ; Малко, много ; Повече”
18. Вместо “Горда съм с теб…”, кажете “Можеш да си горд с това, което постигна, аз съм много радостна от факта, че …” Нека другият не е инструмент за вашата гордост. Бъдете горди от собствените си постижения и действия.
19. Когато някой е направил нещо успешно, помъчил се е, помогнал ви е, успял е, опишете го, като изброите всички действия и накрая можете да добавите “Браво” - "Видях колко повече усилия положи третия път, когато се изкачваше по стълбата. И въпреки че на два пъти се забави понеже усети трудност, ти продължи. Браво." Когато използвате “Браво” често и по навик това не носи нищо, особено за децата. Понякога тази дума бива използвана за всяко действие на детето или като инструмент за послушание.
20. Когато говорим с дете и то изпитва привидно негативни чувства и/или поведението му показва, че се опитва да се справи с нещо, ето няколко техники. Начинът, по който му говорите, нека изпраща посланието: “Разбирам те, чувам те, виждам те. Тук съм за теб в този момент.”:
“Виждам, че си ядосан. Разкажи ми повече..”
“Аз ли те разстоях? Бих искала да науча повече..”
“Дали успявам да разбера правилно? Чувстваш се..”
“Разбирам какво искаш да ми кажеш… За теб, аз ….”
“Чувам, че не желаеш да направиш сега това понеже си зает. Нека изчакаме малко и да поговорим след 5мин..”
“Казват ти да се преоблечеш точно сега, когато за теб няма никаква логика и дори нареждаш пъзела си…. Какво можеш да направиш?”
“Различни емоции бушуват сега. Май всички сме разстроени. Аз лично имам нужда от 2 мин, за да продължа…”
“Виждам, че не успяваме да стигнем до разбирателство. Това не е ОК за мен. Бих искала да решим казуса до утре… “
Започнете стъпка по стъпка, като добавяте нова точка към уменията си след като сте усъвършенствали предишаната. Практикувайте. Следете се. Бъдете съзнателни за това какво става във вас и как това влияе на начина, по който говорите.
Comments